Stand in your arms without falling to your feet

Спомням си, когато слушах тази песен отново и отново, и отново, и отново, и отново, и отново, и отново…и отново.
Миришеше на портокали. Песента. Защото беше Коледа. Светеше със светлината на свещи. Беше тъмна и ухаеща песен, повтаряща се като целувки в мрака, открадната, с тайно значение. Всеки ред разказваше история за глупости, и хубави неща, и размисли… И за всичко казано и неказано. Благодарение на тази песен беше една различна, много различна Коледа. Днес я слушам, усещам пак онова ухание и си мисля, че в думите има смисъл. Всъщност те променят света, ежедневно. И заради думите… аз съм тук.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s