About Lulu and Leo

Това е една история за любов, сила и устойчивостта на добротата и човешкия дух.

Пиша този пост не защото някой много се нуждае точно от моите думи по повода, а защото понякога неочаквани неща, отнасящи се за почти непознати хора могат да разбият сърцето ни за миг, и в същото време да ни вдъхновят.

Преди време, не помня точно кога, случайно попаднах на блога на една майка – Марина Крим. Марина е около 35 годишна, супер красива жена, живееща понастоящем в Ню Йорк. Попаднах на блога й в livejournal търсейки нещо – вече не знам какво, може би някоя готварска рецепта, ако е било по времето, когато ги превеждах. Още след първите няколко поста бях омаяна и влюбена в семейството и децата на Марина. Защото нейният блог бе посветен на тях.

Начинът, по който тя разказваше и най-простичките неща, които се случват в едно семейство с три деца (по онова време тя чакаше третото си дете), ме вдъхнови неимоверно много. Не защото пишеше кой знае колко художествено, нито пък надълго и нашироко. През повечето време просто публикуваше снимки, с кратки и забавни коментари към тях. Но само след малко “разлистване” през страниците на блога й, ставаше кристално ясно, че това е една обожаваща децата си жена, с невероятно позитивен и усмихнат дух, с прекрасен характер и добро сърце, с неизчерпаеми идеи и любов към семейството си и към света.

Понеже съм си blog junkie, следя доста блогове които по една или друга причина са ме вдъхновили, се усетих, че и към този се връщам отново и отново и си цъкам от пост на пост, просто за да се усмихна. Не съм се обсебвала както в други блогове, където всеки ден проверявам дали няма нещо ново написано🙂, дори не си го бях сложила в blogroll-a. Но Life with the Little Krim Kids се превърна за мен в някакъв извор на свежа любов, какъвто не бях срещала преди.

Наистина не ми се беше случвало преди да срещна майка или родители (понеже и Марина, и мъжа й Кевин са такива), които толкова естествено и положително да възприемат всичко около създаването, раждането и отглеждането на деца. Без фанфари, без драми, без натрапване. Не говоря само за забавните моменти, когато децата си играят, смеят се, обичат мама и тати и всичко е цветя и рози. Дори когато са болни, повръщащи, когато са ядосани и се тръшкат, когато се карат, когато не слушат, когато не спят нощем и не оставят и родителите си да спят… Марина никога не изгуби нежния си тон, а аз никога не спрях да усещам неизмеримата й любов, прозираща през всеки ред и бликаща от всяка снимка. Коментарите под постовете й пък показваха колко много хора обичат това семейство, колко лели, чичовци, баби и дядовци обожават тези деца.

Децата на Марина и Кевин се казват Лусия (Лулу), Инес (Неси) и Лео Крим. Три прекрасни, красиви и креативни хлапета на 6, 3 и 2 години.
За огромно съжаление на милиони хора, две от тези деца завинаги останаха на 6 и на 2 години. На 25 октомври тази година, Лулу и Лео си отидоха от този свят неочаквано, жестоко и необратимо.

Няма навлизам в подробности за това как точно на тези две красиви същества им се случи най-лошото. Има достатъчно информация в интернет, оттам разбрах и аз, когато случайно в един друг блог който следя се спомена за “трагедията на семейство Крим”.

През последните три седмици четох много по случая. Задълбах както никога преди в блога на Марина, който беше спрян известно време, но след погребението на Лулу и Лео отново бе пуснат, вече със забранени коментари от други, освен от одобрени приятели. Ходех със свито сърце дни наред, постоянно разбирах нови и нови тъжни, сърцеразбиващи, потресаващи подробности и независимо по кое време на деня, лягайки и ставайки, постоянно пред очите ми бяха лицата им. Тези лица, в които се бях влюбила неусетно, четейки един от най-вдъхновяващите семейни блогове, на които някога съм попадала.

Отне ми време да осъзная, че краят на техният живот не означава край на любовта, радостта, смеха, щастието, бъдещето. Видях с очите си как родителите им събраха сили, вдигнаха глава и показаха на света какво е да посрещнеш немислима трагедия с достойнство. Видях, че има някаква магия в това да живееш с любов, да избираш любовта, а не омразата. Видях силата им и постепенно научих ценен урок… че човешкият дух е едно от най-най-устойчивите неща в света, непречупим, неразрушим, когато е красив и силен. Видях, че смъртта, колкото и да е травмираща и неочаквана, може да предизвика невероятен прилив на любов, светлина, и още много любов, която да обгради тези, които страдат най-много, и постепенно да ги лекува.

Семейство Крим не са единствените някога загубвали дете – знам това. Но света стана свидетел на поредна чудовищна загуба.  Пиша за тях, защото четях блога на майка им, защото харесвах цялото семейство и защото Марина беше първия човек, който нагледно ми показа какво отношение трябва да има човек към родителството – хумористично и изпълнено с чиста,  предана любов. Пиша за тях защото след четенето на блога им се чувствам сякаш ги познавам, защото разпознавам сродните души, когато видя такива, дори да са на другия край на света, защото ме вдъхновяват – и продължават да го правят – и защото блогът на Марина е една от основните причини да искам да имам три деца един ден. Тя ми показа каква невероятна връзка може да съществува между майка и деца, баща и деца и между братя и сестри. Преди не го бях виждала толкова кристално ясно. И винаги ще съм им благодарна за това.

Лулу и Лео, сигурна съм че там, където сте има много светлина. И много рисунки🙂

 

Блогът на Марина , в който сега на първо място стои официално изявление на нея и Кевин след смъртта на две от децата им.

Фондът, основан от Марина и Кевин в памет на децата им.

 ТУК също.

3 thoughts on “About Lulu and Leo

  1. Pingback: Горчивосладката 2012 « The philosophy of a coffee mug

  2. Pingback: Тук заглъхна нещо… | The philosophy of a coffee mug

  3. Pingback: Baby fever | The philosophy of a coffee mug

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s