When wisdom fails us…and then picks us up again

Рупърт Еверет е гей. Той „излезе от гардероба” още преди 20 години (да, знам, била съм в предучилищна) и проправи път на много гей хора, давайки им кураж да го направят. Стана пример за много деца и младежи, защото е един от пионерите актьори, които бяха достатъчно смели още през 81ва да заявят на света, че са с различна ориентация и не се чувстват виновни за това.

След като казах това, е важно да уточня, че Рупърт е задник. Може би фактът, че кариерата му понесе голям удар с признанието му (и така и не се възстанови) е причината той да се изказва като пълен нещастник по много поводи, да мрънка по медиите и да обвинява всичко и всички за провала си. Последната му изцепка стана в края на септември тази година, когато той заяви в интервю за the Telegraph че „не може да си представи нищо по-лошо от гей двойка, отглеждаща дете”. Ето целият цитат:

Не се сещам за нищо по-лошо от това дете да бъде отглеждано от двама гей бащи. Някои хора може да не се съгласят с мен. Ами добре! Това е просто моето мнение. Не говоря от името на гей общността. Всъщност дори не чувствам, че съм част от каквато и да е общност. Единствената общност, към която принадлежа, е човечеството и имаме прекалено много деца на планетата, така че е добре да ги понамалим малко.”

Aз самата не бих се заела да коментирам това изказване, which is wrong on so many levels. Страхувам се, че думите ми ще носят прекалено първосигнална наситеност, извираща от силното ми чувство за справедливост и факта, че винаги съм се борила за правата на различните. И на децата.

Реших вместо това да публикувам едно отворено писмо, в което един гей баща отговаря на думите на Рупърт Еверет. Този баща се казва Марк, щастливо обвързан е и има двама осиновени сина. Ето неговото писмо.

И така.

 Откъде да започна?

 Мога да се сетя веднага за няколко неща, които са по-лоши от това дете да бъде отгледано от двама гей бащи, Рупърт. Искаш ли да ти дам няколко примера? Да поговорим ли за това как моите деца са се озовали в системата на приемните семейства?

 Синовете ми са живели в дом, където са си игралли сред животински изпражнения. Майка им се е опитвала да се грижи за животни и за деца, но не е знаела как да прави нито едно от двете неща. Нито животните, нито децата са имали достатъчно храна. Знам със сигурност, че поне едно от животните вече е било мъртво, когато синовете ми са били отведени от техния дом.

 Това по-лошо ли е от отглеждането на дете от два гея?

 Когато големият ми син е бил на четири, приемният му баща по онова време го завел за пръв път на зъболекар. Зъбите му буквално са гниели и са падали, поради липса на каквато и да е грижа. Наложило се да му сложат шест корони и огромен брой пломби. Знам колко неприятно е да ти сложат корона на 30-годишна възраст. Не мога да си представя какво е да го направят, когато си на четири.

 Това по-лошо ли е от отглеждането на дете от два гея?

 Веднъж големият ми син пристигнал на детска градина и казал на учителите си: „Татко удря мама”. Друг път, съседи извикали полицията, защото чули кавга. Полицията намерила родителите на синовете ми да се бият на леглото, до по-малкият ми син. По онова време той е бил на по-малко на седмица.

 Това по-лошо ли е от отглеждането на дете от два гея?

 Веднъж по-малкият ми син отишъл в детската градина с изгаряния по ръцете си. Родителите му използвали фурната си, за да стоплят апартамента, и синът ми се опитал да се покатери вътре.

 Това по-лошо ли е от отглеждането на дете от два гея?

 А онези приемни родилите, които се обадили на социалните и им казали, че вече не могат да се справят с по-малкия ми син? Той започвал да пищи в момента, в който видел храна, най-вероятно защото толкова често е бил гладен. Бил е на две и още не е говорел, затова единственият му начин за комуникиране е бил писъци и плач.

 Това по-лошо ли е от отглеждането на дете от два гея?

 А какво да кажем за следващия приемен дом, където по-малкият ми син е бил малтретиран? Той имаше синини по цялото си лице, дори зад ушите си, а лекарите не можеха да идентифицират с какъв предмет е бил натискан по лицето, и то толкова силно, че по него е личал отпечатъка, когато са го завели в спешното отделение. Може би подметката на обувка, или тенис ракета. За такъв отпечатък говорим.

 Ами това, Рупърт? Това по-лошо ли е от отглеждането на дете от два гея?

 Виж, разбирам, че ти беше пионер. Ти призна че си гей, когато аз бях в гимназията. И това беше важно. Ти спомогна за промяната. За мен означаваше много.

 Разбирам също и че ти плати висока цена за това признание. Кариерата ти така и не се възстанови. Въпреки че ако трябва да съм честен – понякога се чудя дали част от приичната кариерата ти да не е толкова успешна, колкото си искал, е че ти изглежда не можеш да дадеш интервю без да кажеш нещо грубо и неуместно. Ако аз продуцирах филм, щях да искам център на внимание на бъде филма, а не субективната хомофобия на звездите, които играят в него. Може би трябва да се замислиш върху това.

 Но бих те помолил да се обърнеш 20 години назад, Рупърт. Когато ти реши да се разкриеш, какво те мотивира за това? Надяваше ли се, че ще промениш света за младите хора? Е, постигна го. Поне едно хлапе – аз – те погледна и разбра, че нещата ще стават по-добри в бъдеще.

 Сега отново променяш света, Рупърт, когато даваш интервюта като това за Telegraph. Но е грешната промяна.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s