Thought of the day

I’ve come to the conclusion that if having things turn out the way you wanted them to is a measure of a successful life, then some would say I’m a failure. The important thing is not to be bitter over life’s disappointments. Learn to let go of the past and recognize that everyday won’t be sunny. And when you find yourself lost in the darkness and despair, remember: it’s only in the black of night, we see the stars. And those stars will lead you back home. So don’t be afraid to make mistakes, stumble and fall, because most of the time the greatest rewards come from doing the things that scare you the most. Maybe you’ll get everything you wished for. Maybe you’ll get more than you ever could have imagined. Who knows where life will take you. The road is long, and in the end, the journey is the destination.

Our Life is Not a Movie or Maybe

As happens sometimes a moment settled and hovered and remained for much more than a moment. And sound stopped and movement stopped for much, much more than a moment. And then the moment was gone.
(John Steinbeck)

Когато се случи нещо лошо, обикновено се оставяме това да ни определи. Поне за малко. Оставяме се да бъдем онези хора, на които се е случило нещо кофти, приятелите им ги гледат съчувствено, някои се просълзяват, повечето стискат зъби и процеждат едно “в каква държава живеем…”. Онези хора, които дълго не могат да заспят нощем заради несправедливостта of it all. Оставяме се да бъдем жертви, по някакъв начин. Защото е по-лесно и защото реално сме. В онзи момент, когато видиш как всичко, за което си работил, и си се блъскал, и си жертвал време, нерви и сън, всичко, за което си мечтал… ти бива отнето. Едно голямо парче от пъзела на живота, който си подреждаш сам. Някой го грабва и го отнася… незнайно къде. Ти само гледаш празното място. И знаеш, че няма кой да ти помогне. Не можеш дори да заплачеш, защото всичко е толкова нелепо. Повтаряш най-глупавите думи на света, “защо на мен?”, и се самоубеждаваш, че може би ще се върне, по някакъв начин.
После не се връща.
После се отчайваш.
После прегръщаш.
После се смееш отново. Защото има на какво.

Една мечта си отиде, за да я заместят 10 други. Всичко това боли безумно.
Но сме живи и сме тук.

И Коледа ще дойде, въпреки всичко.

not summertime sadness

Официално е. Зимата е тук. Снощи имаше снежна буря, която ме събуди в 3 часа, защото имах чувството, че блокът ще падне. Четох книга до 4 и държах под око пердето – при всеки порив на вятъра вън, то започваше да трепери. Бученето, което се чуваше пък беше точно като земетресението лятото. Като цяло… интересна нощ. К. спа непробудно, но той пък е болен… И с всички неща, които преживяваме в момента (ще разкажа сигурно скоро), предполагам съня му се явява някакъв вид спасение от всичко и начин съзнанието му да се отпусне поне за малко.
Aз вярвам в Коледни чудеса и се надявам да има едно запазено за нас за тази Коледа…