Горчивосладката 2012

(само набързо)

Нещо като, но не съвсем… равносметка🙂

The bad

– Дядо почина.
Липсата му е там, макар че тихото му, ненатрапващо се присъствие я прави по-малко крещяща. Чувствам вина, че когато той си отиде, изпитах благодарност, че нечовешките му мъки най-после спряха. Обичам те, дядо.

– Обраха ни.
Купихме си кола, за която мислихме две години дали да я вземем, за която дадохме спестяванията си + малък заем. На първата вечер, в която я оставихме пред блока я откраднаха. След няколко седмици яд и плач (аз особено имах няколко epic meltdown-a), неофициални и немноголегални източници ни казаха, че колата вече е разфасована на части и няма да я видим никога повече. Загубихме нещо материално, но в което бяхме вложили сърцето си – това трябваше да е семейната ни кола, в която да возим бъдещите си три деца😉 Откраднаха ни една сбъдната мечта. Най-много ме боли за К., защото всеки лев си е изкарал сам, с труд и безсъние. Никой не му е дал нищо даром в живота. И в момента като видя някоя нахакана русокоса кифла или пишлеме тип мутряга wannabe на не повече от 19 да карат същия джип, даден от щедрата ръка на тати, ми идва да строша крака си, ритайки някой уличен стълб. От тях никой не краде.

– Фейл в магистратурата
Въпреки, че ни остава само 1 семестър, не успяхме да завършим магистратурата си, а можеше досега три пъти да сме го направили. Отдавам го на апатията, която ни обзема на края на всеки работен ден, която се засилва все повече с увеличаването на задълженията ни. Концентрирали сме се да градим и печелим, и това я остави на заден план.

– Други загуби

Светът загуби красиви деца, прекрасни млади хора и добри сестри, братя, майки и бащи. За съжаление загубата е част от живота, аз я приемам, но страдам яко за всички, независимо дали ги познавам лично или задочно, чрез познати или чрез блога им, или просто от новините. За някои мисля всеки ден и ще продължи да бъде така и през следващата година. Научих много от някои истории.

Тhe good

– Сгодихме се

На върха на London Eye в Лондон. Иска ми се да разкажа в отделен пост за Лондон, за предложението, за голямото ошашкване, за всичко… и ще го направя. Между нас нищо не се промени, освен че сякаш станахме по-близки. And much more silly together😉

– Здрави сме

С малки изключения, които включват тридневно разболяване на К., сме с идеално здраве, и само за това си заслужава да благодаря стократно на когото трябва. Всички сме добре.

– Работата е супер

Като се вземе предвид колко хора си търсят и не намират желаната работа, мисля, че можем да се считаме за късметлии, че ние успяхме да го направим.

– Писах, много

Липсваше ми това, по някакъв начин не можех да го постигна. Следващата ми работа пак ще е свързана с писане. Думите ме успокояват, в тях има сложност и простота, която не може да се обясни, а е толкова очарователна.

– Родиха се много бебета, а още толкова са на път🙂

– Танцувах, много!

– Събрах безброй мигове, наситени с любов, музика и усмивки. Човешкият дух е нещо страхотно, нещо истинско, нещо светло, от което искам да пия, докато се напълня изцяло.

Обичах много и бях обичана.

Image

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s