Тук заглъхна нещо…

Image

Много заглъхнах напоследък – лошото е, че не само на страниците на блога, но и в живота. Колегите в списанието твърдят, че съм се затворила в себе си. Казвам им, че просто работата ми се утрои, а тя е свързана с много концентрация навътре и вдъхновение, което получавам само ако си създам илюзията, че съм сама, слагайки си слушалки на ушите… Слушам Pink Martini, Poets of the Fall и Beatles…
Осъзнавам, че след всичко кофти, което се случи – нищо страшно, но достатъчно травмиращо – съм открила някакво успокоение в несподелянето… сякаш, ако не говоря за нещо, то не се е случило (not healthy at all).

Опитвам се да пробия стената и пак да бъда аз, но сякаш още не мога. Искам пак да вярвам, че хората са добри и понякога успявам. Успях в неделя, когато прочетох писмото на Марина Крим, написано за събитие на In Pursuit of Magic в памет на Лулу и Лео. Все си мисля, че има едни хора, които… са прекалено истински, за да са реални. Всъщност точно те носят магията и изобщо, изобщо не ги е страх да я използват.

Обещавам скоро ще се взема в ръце и блогчето пак да живее…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s