Controlling Tsvet

Не съм се качвала на трамвай/тролей/автобус от близо две години – хващам метро до центъра, а от там вървя 10-15 минути – приятно сутрешно раздвижване, срещу което нямам нищо против дори зимата. Днес обаче, тичаща и закъсняваща за работа, реших да се прежаля и да хвана за една спирка някой трамвай. И си викам „Споко уе, Цвет, никой не е чак такъв карък, че единственото му качване на трамвай/тролей/автобус за година и половина, и то за една спирка – да го хване контрола.“
О, свещена простота…
„Моля, билетчета и карти за проверка.“
Хлъц.
Реших, че нямам избор, освен да мигам, лъжа и мажа.
Проверяващият e чичко над 50-на години, леко плешив, кльощав и сравнително интелигентно изглеждащ. Score.
„Извинете“, казвам, „обаче нямам билетче – в бързината се качих уж на 10, а то се оказа 8-ца. Голям фал. Усетих се като беше тръгнал вече трамвая, сега ще слизам.“
„А, да“ – вика ми той, „то тия ги знаем наизуст, тия оправдания, това сто пъти съм го чувал“.
Аз тук малко се разочаровах, защото тъкмо се бях възхитила от себе си, как бързо измислих и каква оригинална лъжа. Пък то – сто пъти го бил чувал! Тюх.
„Казвам ви, обаче, че съм си редовен пътник и супер инцидентно се обърках тоя път, не бих пътувала гратис, просто не ми е в стила (и въобще по принцип не ми е в стила да се возя в мръсните и миризливи ви транспортни средства, освен когато е работното ми време е започнало преди 5 минути, а аз съм на 15 минути пеша оттам.)
„Ама не ме интересува, заплащайте.“
„В момента нямам толкова пари.“
„Е, тогава иди да изтеглиш от банкомата“
В тоя момент трамвая намали, спря и си отвори вратите на спирката на Славейков. Аз страхливо слязох, той – с мен. Продължихме да се разправяме, междувременно благодарих наум на Всевишния, че поне не ми се падна гръмогласен и прост, а тихичък и сравнително възпитан контрольор.
„Хайде, отивай до банкомата“ – продължаваше да настоява той.
Сигурно в тоя момент повечето от вас биха избягали без да се обръщат назад. Аз обаче реших, че вече е въпрос на чест да успея да го убедя в моята версия, супер се амбицирах да го накарам да ми повярва на лъжата и го заубеждавах още по-пламенно, че съм си редовен пътник и никога не си позволявам да пътувам без билет, ама ей на, обърках се, и тъй като щях да сляза на следващата спирка, просто реших, че няма смисъл да взимам билет, и се чувствам толкова виновна, но няма как, не мога да върна времето назад… Той от време на време ме прекъсваше с подканвания да ходя до банкомата, обаче явно започваше да му става все по-неудобно, пък и сигурно сме изглеждали странно отстрани – аз, супер представителна, в една от най-хубавите си рокли, с грим и прическа и тъмни очила, убеждаваща повехналия държавен служител в честността на преданото си към градския транспорт сърце… В един момент забелязах, как той все повече и повече избягва зрителен контакт с мен и започна лееекичко да се извръща, да ми дава рамо, така да се каже. Осъзнах, че всъщност човека ме пуска да си ходя, обаче не може да ми каже ей така директно, и да рискува не само своята,но и репутацията на всички така отдадени на професията си негови колеги, които до този момент щяха да са ме разкостили без да се трогнат нито от грима, нито от рокличката ми. Трябваше да защити доброто име на бесовете, които схрускват и изплюват всеки осмелил се да премине на тъмната страна и да се опълчи срещу всеобхватното им господство.
Е, наложи ми се да се примиря, че въпреки красноречието си, няма да мога да докажа и да убедя чичкото в собствената си честност. Не мога да отрека обаче, че ми стана криво от тоя факт. И с едно троснато „Добре, отивам до банкомата!“ си тръгнах, свих си зад ъгъла и…
…право в офиса.
Чудя се дали още ме чака?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s