Много набързо за пушенето

Много дискусии, много нещо. Аз като една чат-пат пушачка да си кажа набързо, без да влизам в дискусии (то няма и нужда). The occasional cigarette си я позволявам може би веднъж месечно – даже “позволявам” не е подходящата дума тук, защото никога не съм изпитвала оная нужда да си поставям спирачки пред непреодолимото желание за пушене. Просто то при мен липсва. Мога да се сетя за цигара днес, да си купя кутия, да изпуша една и после два месеца и половина тая кутия да се подмята в чантата ми, докато се овъргаля и овехтее до степен, че когато с мама седнем на кафе и тя попита „Абе да имаш една цигарка?“ мен да ме е срам да я извадя. (Да, с мама някой път си пушим заедно, пием си кафето и клюкарим. Готино е.)
Ta набързо. Няма по-гадно нещо от задимено, опушено заведение, където дори сепаретата са попили тежката, отровна миризма на дима. Миризмата на застоял дим, полепващ по гърлото и косата е едно от най-неприятните неща на света. А когато ходя на салса парти и танцувам на дансинг, обсипан с двойки и хора, градусите са повишени на макс и движенията стават все по-бързи и динамични, най-противното нещо е да се опиташ да си поемеш дъх между две фигури и да усетиш как започваш да се задушаваш. И това е буквално. Прекъсвала съм танц и съм тичала навън, за да си поема въздух, защото при опит да дишам дробовете ми се бяха напълнили със сивия дим, издухан в моя посока. А миналата вечер в MIXTAPE щях да се разплача, защото се оказа, че трима души бяха приели, че вече сигурно е разрешено да се пуши и бяха навирили цигарите на бара в непосредствена близост до дансинга. Не ми се мисли какво ще е, когато не са трима, а трийсет и трима. Което сигурно ще е скоро. (Пак ми се дорева.)
И въобще, безсмислено е. Гадно, гнусно, безсмислено. Нагледах се на текстове, защитаващи пушенето, които са на ниво „аз съм тригодишно дете и искам всичката захар от захарницата защото така.“ Наслушах се на политици, поставящи бизнеса на теглилка от другата страна на здравето. И подпомагайки тежестта му. Писна ми, много ми писна. Не разбирам кой им пречи да пушат ако искат и защо това трябва да се случва в заведения, където се храним, на места, където се танцува и дишаш с пълни гърди… Аз ако искам да пуша, в никакъв случай това, че трябва да изляза от помещението няма да ме спре. И въобще… Днес ми е така. Гадно.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s