Минутка за анти-реклама :)

Рядко правя антиреклама, въпреки, че смятам, че е нещо много полезно за хора, търсещи отзиви в интернет за различни места. Този уикенд ходихме на хотел-комплекс „Бряста“ – разположен малко по средата на нищото, между Велико Търново и Габрово. Кратката почивчица беше подарък от майка ми, която много често ни „праща“ някъде (нещо, за което сме й много благодарни!), където да забравим за работата и просто да се отпуснем, разхождаме и наслаждаваме на красотата на България. Майка ми е спец по издирването и откриването на изгодни оферти и готиното е, че 97% от случаите нацелва страхотни места; но Бряста за жалост спадна към 3-те процента, в които отиват местата, където не бихме се върнали никога.

Комплексът е красив – прилича на малко селце, с камени постройки от по един и два етажа, с хубави градинки и ресторант. Бяхме настанени в стая, която се водеше „;луксозна“ и която беше огромна – толкова, че климатикът в нея, дори включен на максимално високи градуси, не можеше да я стопли (и така и не можа, не мисля че температурата на стаята премина 18 градуса). Леглото беше 2 ъглови дивана, сбутани един в друг. Това би било ОК, ако матраците бяха добри, но те бяха ужасни – ръбести, неравни… Още след първите няколко часа сън усетих схващането, а на следващия ден и двамата бяхме с изкривени вратове и болки в раменете. Може би за това спомогнаха и възглавниците, които бяха тънки и много малки. Резервни нямаше. В стаята имахме по едно одеало в спален плик на човек, като за да се стоплим в студа се наложи да хвърлим отгоре си и покривката за легло (това по принцип винаги го избягваме, защото въпросните хотелни покривки за легла са ни доста подозрителни).

На сутринта в събота станахме рано за закуска, но бързо съжалихме. Закуската беше блок маса, съдържаща: тънки, леко поизсъхнали филийки бял хляб, пакетчета масло и пакетчета сладко тип желе, някакво меко сирене, което беше 5-6 триъгълни резенчета (за 10-15 души гости), бъркани яйца, които бяха сивкави на цвят и силно мазни и пържени филийки, всяка от които с локвичка олио, събрала се по средата… Прекарахме в столовата между 5 и 9 минути в опити да хапнем нещо, преди да откажем и да се изнесем на прибежки. Върнахме се в стаята, където легнахме отново да спим. Към обяд напуснахме комплекса и отидохме в Търново, където си обядвахме нормално на една пицария.

След разходката и прибирането отново в комплекса, решихме да си пуснем по един душ. На пръв поглед банята изглежда дори луксозна, но това е преди да се опиташ да използваш каквото и да било в нея. Мивката беше почти пред разпад, водата течеше със сила колкото тя самата си прецени, с „изкашляне“ на вода постоянно (както става след като водата е била спирана). Ваната, която ни направи с вида си силно впечатление (съдържаше устройства за воден масаж и като цяло беше доста масивна), всъщност се оказа още по-разбрицана. Кранчето за нагласяне на топло/студено беше толкова разклатено, че в продължение на 10 минути си играх да го бутам по 1мм надясно и 1 мм наляво (всяко от които действие докарваше или зверски студена, или вряла вода). В крайна сметка нагласих прилична температура… но не за дълго, защото струята продължи да променя температурата си рязко, без да докосвам по никакъв начин ръчката за регулация. Още по-гадно беше като излязох от банята и усетих колко наистина студена е огромната ни стая… (Благодаря на баба за шушоните, които ми изплете – спасиха ми живота този уикенд). За зла участ, мен ме налегнаха и силни спазми и болки в корема, които за мой ужас буквално ме свалиха на легло до вечерта, надрусана с обезболяващи.

Вечерята, за разлика от закуската, беше разнообразна и вкусна – там нямам забележки. В неделя, пропускайки закуската, още със ставането си събрахме багажа и се натоварихме в колата.

Най-забавното нещо през този уикенд беше ей тая котка, която се опитваше да ни убие с поглед на пицарията, където обядвахме.

Image

Беше приятна и разходката с колата до Дряновския манастир. Времето беше уникално – топло, меко, пътя украсен с най-меките цветове на есента… На “Бряста” може и да не се върнем повече, но в околността – със сигурност🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s