Днес

Днес….
Днес съм тъжна. Днес отидох да ти запаля свещичка. Засия много силно. Върху нея падаше светлина от прозореца на църквата. Леко приглушени, сияйни слънчеви лъчи.
Днес мисля за теб. Избягвам го по принцип, защото усещам физическа болка. Позволявам си да мисля за теб само около тази дата. Понякога си представям какво си чувствал в онези последни дни, как си плакал – не за себе си, а за всички останали, как във всяка сълза страданието е било за народа, а в гърдите – жегата от парливи, смесени чувства – дълг, отчаяние, жалост, гняв, тъга… Толкова надежди, толкова борба, толкова сила, толкова любов. И накрая – въжето.
Винаги ще плача за теб, винаги ще ти паля свещ, ще те помня. Ще съжалявам за ненавременно прекъснатия ти, смел, достоен живот. Защото друг като теб още не се е родил. Но ние го чакаме.
Чакаме теб.

Без революция сме загубени во веки веков.

Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.

Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.

(В. Левски)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s