Как не го извадихме

Чупи ми се пломба снощи, от нищото. (2016-та, пичове). Отдолу – кариес. Ама голям. И половината зъб го няма. В провинцията съм. Реве ми се. Зъболекарката ми, в чиито ръце съм готова да поверя всяка част от челюстта си, е в София. Зъбът е сравнително преден и се вижда яко колко е зле. След като установявам, че имам устата на баба Яга, когато се усмихна, решавам, че не мога да посрещна 2017-та така. И се започва едно търсене на свободен зъболекар… Половината са заети, другата половина – почиват. Откривам спешен кабинет, който е готов да ме приеме. Занасям се с плаха надежда. Вътре – студ. Чакат около 4 души, половината от които охкат, гледат злобно и искат да ме прередят, защото „аз съм без час, ама много ме боли и…“
Появява се зъболекаря. Първата охкаща жена бързо влиза в кабинета, преди някой да е успял да реагира и проплаква:
– Бях при една друга лекарка, сложи ми лекарство, ама много ме боли!
– Аааа, щом друг е пипал – аз само мога да ти го извадя зъба. Айде – отсича доктора.
– Ама как…Ама аз…
– Снимка поне имаш ли? Айде, като нямаш – върви си направи – омекна той, но добавя (да няма недоразумения) – и после ела, ще го извадя най-вероятно.
Жената полуразревана си тръгва. Отварям уста да си кажа, че аз съм за часа от 13.30, ама един доста жизнерадостен дядо ме изпреварва:
– Докторе, аз съм за оня, третия горе дясно!
– А да – сеща се доктора. – Дето ще го вадим нали?
– Ъхъ! – доволен е дядото, че е разпознат, а на мен вече студена пот ми избива, егати зъболекаря, викам си, тва само зъби може да вади!
Най-после е моят ред и влизам. Вътре като гирлянд веселко се вее паяжина, асистираща сестра няма, всичко е покрито с лек слой прах, а мивката за изплакване… хора, там живееше цяла нация от малки, жълтурести микрообразни същества! Или самата мивка имаше тежък зъбен камък, който не беше почиствала от поне 10 години…
– И така, какво ще правим?
– Ами падна ми пломба – трябва да се смени.
Зъболекаря накратко разглежда ситуацията.
– Да, доста голям кариес… А зъбът умъртвен ли е?
– Да, преди около 5-6 години. Но нямам болка.
– Е, това е добре. То ако имаше болка… щяхме директно да вадим.
Каква изненада…
– Е да, ама нямам болка – натъртвам инатливо. – Нищичко не усещам.
Той започва да пили мълчаливо, а аз се настройвам да си защитавам зъба от вадене до последна капка кръв. Пили си зъболекаря и си мърмори под носа:
– Да, големичък кариес… Тооо следващата стъпка е, нали знаете, да ви се разцепи зъба. На две. И тогава – няма друг начин, идвате и вадим. Ама сега трябва много да го пазите. Защото тая пломба няма да издържи дълго. И като се разруши пак – вече няма как, ще вадим…
Как не го ухапах тоя не знам…
Приключи, изпече го… Заплатих си чинно 40 лв, че здравната книжка не покрива повече от две пломби годишно, а вече съм ги изхабила… И си тръгвам.
След 10 минути реших да се погледна в огледалото.
Зъбът ми е къс. КЪС. Наполовина на всички останали. И с квадратна, смешна форма.
Вадещия Зъби ми беше замазал отгоре отгоре зъба с пломба и криво ляво я беше изпекъл. Зидаро-мазаческа дейност. Няма щифт, няма изграждане. Разбрах защо ми каза, че няма да издържи дълго… То ако останех на неговите грижи, определено щеше да се наложи да го извадя скоро…
Почти през плач се обадих на зъболекарката ми в София. След като приключи да се смее ми назначи час за 7 януари.
2016-та, хора. 2016-та.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s