Живей в настоящия момент? Ама той е гаден!

Или как разбрах какво имаха предвид дзен философите и спрях да ги мразя.

Кой беше ти, който ми каза пръв да заживея тук и сега, за да бъда щастлива, не помня, ама искам да ти кажа ясно и отчетливо точно три думи: това не работи!

ТОВА

НЕ

РАБОТИ

Дзен философията на „настоящия момент“ ми беше позната и отпреди. Бегло. Започнаха да ме заливат с нея сериозно едва, когато за пръв път в живота си изпаднах в депресия през 2013 година. Аз съм си приказлива по натура и никога не се затварям достатъчно в себе си – дори, когато ме тресе апатия. И депресията ми е такава, странна като мен – първо, функционирам 95% от времето като напълно нормален човек и второ, непрекъснато споделям в големи подробности защо точно съм тъжна – резултат от силната ми осъзнатост на чувствата, която имам от дете. Една от суперсилите ми е да закова с абсолютна точност какво точно изпитвам и защо. Не го умея това да съм депресирана мълчаливо (макар че пробвах, признавам си). Все отнякъде извира – или в писане, или в много говорене, в чатене по интернет или драскане на безсмислени съобщения от нищото на приятели. И взех, че споделих. Че съм зле, че съм тъжна, че не вървя наникъде и че

ТУК

Е

ГАДНО!

Тогава се започна.

Хората, които съветваха без да разбират

Великия съвет, от който щях да чувам най-различни вариации в къс и дълъг вариант през следващите три години, цъфна почти на мига. Закърмени с думите на Екхарт Толе (е тоя ако го видя някъде, че му цапардосам един по чутурата!), невероятно мъдрите крилати фрази се редуваха да долитат с шибаните си крила при мен и да повтарят едно и също по сто различни начина. Така де, може и да не схвана. Ето с какво се лекувала депресията и тревожността:  трябвало да си тук. Не вчера, не утре, а днес. И щяло да ти е добре! Защото, видиш ли, цялото напрежение и тъга, цялата мъка и негодувание, която тровела дните, идвала от неживеенето в това велико Сега.

А така.

Аз пък ще ви кажа, че точно Сега не ме кефи. Ама толкова не ме кефи, че предпочитам триста милиона пъти повече да мисля и за вчера, и за утре, и за на баба ми младостта, когато са се надцаквали коя да си избродира повече покривки и ще изплете повече терлици за зестрата. Защото животът в настоящето, мили хора, води към радост и щастие САМО ако си харесвате живота в момента. Ако имате това, което си искате и ако искате това, което имате. Нека да попитам аз директно: ако аз не харесвам точно настоящия момент и точно настоящия момент ме прави тъжна и объркана, с какво точно ще ми помогне да застана баш в него, да се застопоря и да повтарям упорито „Аз ще съм тук и сега, ама тук и сега ще съм си, да, няма да мисля нито за утре, нито за вчера, аз искам  в настоящето да съм“?

Трънци.

Няма шанс да се почувствам по-добре, ако изгубя представа за утре и просто си седя днес. Единствения шанс да усетя проблясък в дългия тунел е да вярвам, че утре ще дойде и може би ще му се види края на

ТОВА

ГАДНО

СЕГА!

А когато Утре дойде, превърне се в Сега и вече е преобразено в щастие и постигнатост, тогава вече мога и да се съглася да си стоя уютно в него.

Каква беше същността…

Приятелите ми схващат бързо – и дори и тези най-запалени по дзен философията за настоящия момент се научиха да разпознават злобния поглед, който им хвърлях безмълвно всеки път, когато се опитваха да ме подбутнат да си седя в Сега-то. И да си млъкват.

Разбрах съвсем сама  кога работи Сега-то чак, когато схванах какво искат да кажат. Схванах Същността. И се вбесих мега. Защото можеха да го обяснят толкова по-добре! Защото самите те не го разбираха. Защото бяха наизустили книги. Или просто повтаряха като папагали.

Ето с какво ви съветвам да замените съвета „Живей в настоящия момент“.

ФОКУСИРАЙ СЕ ВЪРХУ малките НЕЩА.

Ето къде се губи нишката. Ако постоянно натъртваш на хората да живеят в настоящето, те ще хвърлят едно око на това настояще, ще видят, че нямат човека, за който копнеят, работата, за която мечтаят и признанието и любовта, които са им нужни; ще ви напсуват наум (бъдете сигурни), ще кимнат и ще отминат нататък в мечти за по-добри дни. По-добри дни ОТВЪД днес. Защото това крепи човека, когато не му е добре. Отричането на Утре е много вредно нещо и само защото някой, някъде, някога е казал, че депресията и безпокойството на човек идва главно от мисленето за отминали грешки или бъдещи проблеми, не го прави пълноправна истина. Утре трябва да го има, така както трябва да го има и Вчера – така, както трябва да има сутрин, обед и вечер, пролет, лято и зима. А да кажеш на някой просто да живее в настоящия момент без да му обясниш какво имаш предвид или още по-зле – без самия ти да го разбираш – е супер безотговорно.

А нишката лежи в малките неща.

joey-and-bing

Enter a caption

Джоуи: Та, какво правим сега?
Чандлър: Пилеем си живота!
Джоуи: Имах предвид за обяд…

Малките неща, които имаме. Приятел, който е до нас в момента, храна, която можем да си купим, небе, което имаме очи да погледаме. Толкова огромни са исканията ни, толкова гигантски мечтите, че забравяме да погледнем какво има наоколо. А там е простичкото и истинското. Това, което е Сега, истинското Сега. Майсторлъка е да не залитнеш в нямането, докато се мота наоколо, а да закачиш само имането. Защото

ТИ

ИМАШ

МНОГО!

Това е урока – да схванеш защо дзен поученията не работят, защо истината е вътре. Затова, когато не искате да сте тук – не бъдете. Не бъдете в емоцията и в нямането, не се закотвяйте насила в днешния ден, без да мислите за идващото по-добро.

Вижте с кой ще обядвате днес, погледнете в очите му и се усмихнете.
Малките неща.
Работи.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s