Убий надеждата

961169e5710719c0e6f19e8ee015a490
АЛИСА: Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?
 
ЛУДИЯ ШАПКАР: Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин.
 
АЛИСА: Но нали надеждата умира последна…
 
ЛУДИЯ ШАПКАР: Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини? Всъщност само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истински свободна. Нищо няма да те държи повече, ще ти е все едно и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега. Затова, когато умира надеждата знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.
 
АЛИСА: Да постъпя по друг начин по отношение на кое?
 
ЛУДИЯ ШАПКАР: Няма значение. По отношение на каквото и да било… Към себе си например. Надеждата е следствие от навика — смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата.

и с к а м

искам
да се срина
да крещя и плача, с цяло гърло
да легна на земята и да ритам като дете
да се изпотя от ридания
да размажа всички възможни гримове
И НИКОЙ ДА НЕ МИ КАЗВА, ЧЕ „НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЧУВСТВАМ ТАКА“